ИЗПЪ̀КНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпъкна като прил. Остар. Изпъкнал.
◊ Изпъкнато стъкло. Остар. Изпъкнала леща. Той направи от олово една тръба и постави на по-отворения ѝ край едно двойно изпъкнато стъкло, а на другия край – едно двойно вдлъбнато стъкло и тъй направи телескопа си. ИЗ 1874–1881, 1. Повърхнините имат дължина и ширина и са или плоски, като на масата, или корубести, като на изпъкнато стъкло. П. Р. Славейков, ПЧ, 42.