ИЗПЪЛЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпълзя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпълзя̀л, -а, -о, мн. изпълзѐли, св., непрех. 1. С предл. от, из. С пълзене излизам, измъквам се от някъде навън. Събрала последни сили, тя [старата пчела] бавно-бавно изпълзява от кошера. Б. Бижев, СП, 37. Той видя как една жена изпълзя из канавката и легна върху релсите с протегнати напред ръце. А. Гуляшки, Л, 510. След известно време капакът ѝ [на кошницата] се подигна и от нея бавно изпълзяха две грамадни, дълги по 2 метра кобри – едни от най-отровните змии на света. Ек. Мечкова, СМ, 46. Един голям черен паяк изпълзя из пукнатината и тръгна нагоре. Кл. Цачев, ГЗ, 160. Някакъв белгийски плимут също се обръща и се запалва. Шофьорът едва успява да изпълзи от кабината. Б. Райнов, ГН, 130. Шишманя на свой ред лекичко изпълзя от леговището си. В. Нешков, Н, 353.
2. Прен. Изминавам бавно и с усилие, трудно някакво разстояние по стръмно място. Оттук би могъл да изпълзи още нагоре и да побегне, ако дочуе стъпки и гласове на повече хора. Д. Ангелов, ЖС, 553. Изпълзяват отдолу пълчища с остри светещи щикове, измъкват се из горичките, делят ги двайсетина крачки от момчетата, които до последната минута не могат да видят дали ордите идат. Д. Габе, МГ, 200. Големият керван изпълзя на Побит камък. А. Каралийчев, ПГ, 79. Обр. Пътят лъкатушеше по гористия бряг, спущаше се в урви, изпълзяваше нагоре. В. Геновска, СГ, 129. // За превозно средство (автомобил, влак или др.) – придвижвам се бавно и трудно, обикн. нагоре по стръмно място. От входа на игрището изпълзяват един след друг десетки камиони. Н. Фурнаджиев, МП, 90. Колата изпълзя до малка къща с варосани стени и с покрив от едри каменни плочи. Г. Мишев, ЕП, 80. Най-сетне колата се помръдна и изпълзя на пясъка. Н. Стефанова, РП, 159. Под нас заскърцват релси – вагонетки тракат / и тежко изпълзяват, с пълна, черна гръд. Е. Багряна, ПЗ, 31.
3. Прех. Като пълзя, с пълзене изминавам някакво разстояние. Колко минути бяха минали, за да изпълзи първите пет метра? Минути или часове? П. Вежинов, ЗЧР, 100. Изпълзял е двеста метра по дървените стълбички с бургиите на рамо, за да дойде лично при ковача и да му „свие сармата“. В. Ченков, ЗХ, 32–33. Щом ние откриехме огън, те трябваше да използуват суматохата, да изпълзят последните стотина метра и да нахлуят в опразненото село в гръб на четниците. П. Вежинов, ЗНН, 178.
4. С предл. до, на. Като пълзя, с пълзене, достигам до определено място. Той [съдържателят] продължаваше да ме блъска и когато паднах, взе да ме рита и все ме риташе, додето изпълзях до вратата, а там за последен път ме ритна и ме изхвърли навън. Б. Райнов, ДВ, 156. По гладката скала, като се придържаше в малки коренчета и издатини с колене и ръце, той [Янко] изпълзя до първата площадка. Ем. Коралов, ДП, 140. Хубавото зелено животно изпълзя на една нагрята от слънцето плоча до оградата и се спря. Елин Пелин, ЯБ, 11. Наяла са въшка на гърба, че изпълзяла на чело. Погов., Π. Р. Славейков, БП I, 298. изпълзявам се, изпълзя се страд. от изпълзявам (в 3 знач).