ИЗПЪ̀ЛНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпълня се като прил. 1. Който е направен, извършен. Изпълнената смъртна присъда на двамата шпиони и предатели предизвика масови арести в Бисерница. Д. Ангелов, ЖС, 450.
2. Който е осъществен, станал е реалност. Навремени ѝ се струваше, че дори и неорганичната природа живее свой, неуловим за нашите усети живот, че всичко в нея копнее за взаимност, сближава се, множи се и умира. И това, което наричаме рушене, не е нищо друго освен изпълнено предназначение. Ст. Чилингиров, РК, 9. Изпълнен дълг. Изпълнено обещание.
3. Като междум. изпълнено! Употребява се като установен от военния устав отговор при изпълнение на заповед. – Спуснете спасителните лодки. Моряците доложиха: – Изпълнено. Д. Спространов, С, 337.