ИЗПЪ̀ЛНЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изпъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изпълвам. Хладът и миризмите, и свежият зефир / изпълнюват душата с блаженство и със мир. Ив. Вазов, Съч. II, 15. Царю, почиваш ти във тоя гроб отдавна / и тоя хладен мрамор пази ти прахът; / но твойто светло име, памет славна / изпълнюват светът. Ив. Вазов, Съч. III, 49. изпълнювам се, изпълня се страд.