ИЗПЪ̀ЛНЯМ1, -яш, несв. (остар. и диал.); изпъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изпълвам. Само гърмотът на планинските водопади изпълняше самотията. Ив. Вазов, Съч. XXII, 89. Драги чувства, мисли, представления будят у мене словата, писани от твоята ръка. И надеждата да се видим пак и да си пия чая у вас, и да беседвам, ме изпълня с радост. Ив. Вазов, ПЕМ, 89. Докато миналото поражда у него [Паисий] възторг, сегашното го изпълня със скръб и съжаление. Б. Пенев, НБВ, 56. Изрядко само някаква надежда... го изпълняше с бодрост. Елин Пелин, Съч. III, 110. изпълням се, изпълня се страд. Масите в гостилницата се изпълняха от постоянните гости и в залата шумно се залюля ежедневният глъч на гладни и весели хора. Д. Немиров, Д № 9, 115. Скоро кафенето се изпълняше със слушатели, петимни да чуят какво говори вестникът. Ив. Вазов, БП, 18.

ИЗПЪ̀ЛНЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); изпъ̀лня се св., непрех. Изпълвам се. Все пак сърцето му жадней за мир и се изпълня с него. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 44.

Изпълням / изпълня очите. Обикн. на някого. Остар. и диал. 1. Много се харесвам, спечелвам одобрението с външния си вид; понравям се. 2. Само св. Уплашвам някого. 3. Давам много от нещо на някого. Изпълням / изпълня трапа; изпълням / изпълня някой трап. Остар. и диал. Умирам.

ИЗПЪ̀ЛНЯМ2, -яш, несв. (остар.); изпъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изпълнявам. За Дюма изкуството, изобщо, театърът, в частност, има да изпълня голямо предназначение. Всичко, което може да възвиси човека, всичко, което засяга обществотовсичко това служи за основа, върху която драмата има право да се развива. Н. Лилиев, Съч. III, 424. – Ефенди, аз не ся надявах да мя имаш за толкоз неверен, таквази ли награда ми даваш, задето досега изпълнях волята ти? В. Друмев, НФ, 65. Провизия или комисия е възнаграждение на лицето, което се натоварва да продава или да купува стоки, записи и пр. за сметка на друг търговец. Лицата, които изпълнят търговски поръчки, наричат се комисионери. К. Кърджиев, А, 226. изпълням се, изпълня се страд. Много по-късно от времето, към което се отнася тоя разказ и когато романът на инженера беше добил вече съвсем други край, трябваше да се изпълня изработеният от него план. Й. Йовков, ПК, 38.


Източник: Речник на българския език (онлайн)