ИЗПЪ̀ЛНЯНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изпълням1 и от изпълням се; изпълване.

ИЗПЪ̀ЛНЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от изпълням2 и от изпълням се; изпълнявам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)