ИЗПЪ̀НАТОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от изпънат. И песните им – коприна, кадифе, какво да кажа, изпънатост и лекота. М. Минков, ПК [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)