ИЗПЪ̀РВЕН нареч. Остар. и диал. Изпървом. Коприната, която изпървен доволно добре ся ценеше, сега почти никой я не погледва. ЦВ, 1857, бр. 356, 177. Изпървен детето са учуди, като видя толкози свят, събран на едно място. ИГ (превод), 84. Изпървен те признаха, че имаха кривда, че тяхната обхода предния ден беше на едни луди-млади. Ч, 1875, бр. 10, 470.