ИЗПЪ̀РВОМ нареч. Остар. Най-напред, отначало; първо. Изпървом побледня, после лицето ѝ се зачерви и, за да си намери работа, бързо започна да търка с кърпа по тезгяха. Й. Йовков, ΒΑΧ, 91. Подкара кравите, те подръпнаха хомота и потръгнаха. Пръстта се къртеше изпървом, па като поразгрея слънцето и коричката се размръзна, взе да излиза и рохкава пръст. Кр. Григоров, Н, 19. Междуградски съобщителни средства били пощенската кола и файтонът, пазарен на пиацата. Изпървом зад завои и баири се дочувала свирката на колата. П. Мирчев, К, 104–105. Тънката, изпървом прозрачна като паяжина снежна пелена с часове расте и скоро скрива всичко на топло. Сл. Петров, РКХО, 29. Аз подирих своето щастие изпървом в мене си и за мене си. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 153.