ИЗПЪ̀РЛЯМ, -яш, несв.; изпъ̀рля, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Пърля нещо много или изцяло. Видиш ли, че нашите дружини са преминали, веднага пали мостовете. Пали ги така, че последните наши воини да изпърлят ботушите си. Ц. Родев, От [еа]. Изпърлих пилето.
2. Разг. Обгарям космите на ръцете, лицето, веждите или косата си. Изпърлих си миглите. изпърлям се, изпърля се възвр. и страд. Свинските крака и уши също се изпърлят, измиват се и се поставят в съда за варене. Л. Петров и др., БНК [еа].
ИЗПЪ̀РЛЯМ СЕ несв.; изпъ̀рля се св., непрех. Разг. За човек – изгарям, обгарям космите на главата, лицето или ръцете си. Наведох се над запалената свещ и се изпърлих.