ИЗПЪРПÒРВАМ, -аш, несв.; изпърпòря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Обикн. за птица – изведнъж издавам шум, подобен на „пър-пър“, като потрепвам с крилата си; изпърполявам, изпърхвам, изпърпвам. Някакво птиче изцъртя в тъмния шумак на дървото, изпърпориха криле, след туй всичко пак се умири. Й. Йовков, ЧКГ, 207. Нещо изпърпори и удари хралупата, някакви нокти се забиха в дървото и отведнъж кухината закънтя от силни удари. Беше кацнал големият чер кълвач. Ем. Станев, ПЕГ, 49. Нещо тежко изпърпори във въздуха и падна на две крачки от същото място. – Гълъб! – извикаха неколцина боляри. Ст. Загорчинов, ДП, 259.
2. За машина, мотор – изведнъж издавам дрезгав звук, шум „пъррр“, обикн. при привеждане в движение. Едрият мъж на мотоциклета се вгледа бързо и внимателно в мене, после се бялна гърбът на извехтялата му винтяга, машината изпърпори покрай зелената стена на горския пояс и заглъхна сред житата. Н. Тихолов, ДКД, 158.