ИЗПЪХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпъхтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, св., непрех. 1. Изведнъж издавам кратко пъхтене. Той сграбчи с голяма сила дъската, изпъхтя, бутна противника си и падна въз него. Ив. Вазов, Съч. VI, 64–65. – Ти ме заплашваш, заплашвам те и аз. Хайде да вървиме в конака! Архимандритът се отпусна на миндера и изпъхтя. Ст. Дичев, ЗС I, 258. Тежкият солиден тате поглежда нагоре и изпъхтява тежко, тежко! Хр. Смирненски, Съч. III, 217.
2. Прех. Казвам нещо, като пъхтя. – Въртоглави шилета – изпъхтяло джуджето, – кому са потрябвали тук хора, не можете ли да намислите нещо по-умно? А. Разцветников, СДП (превод), 37–38.