ИЗПЪ̀ЧВАМ, -аш, несв.; изпъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Издавам напред част от тялото си (гърди, корем). Богданчо изпъчи снага, смъкна се от скута на баща си, изтича към сестра си и натопи нос в пълното менче. К. Петканов, ЗлЗ, 224. – Царската повеля е за отроците и за технитарите, а не за светлите боляри и властели. – И за нази не е – намеси се отец Герасим и изпъчи напред големия си корем. Ст. Загорчинов, ДП, 241. Ставрос се изправи, изпъчи гърди и прегракнало кресна: – Тогава стреляй! Казах ти – не мога за десет минути! П. Вежинов, ДБ, 70.
2. Прен. В съчет. с гърди. Издавам, силно издувам напред гърдите си като израз на самочувствие или предизвикателство, закана и под. Стоях и завистливо гледах как Братан, важно-важно изпъчил гърди, канеше русокосите си братовчедки Цонка и Емилия да се качат в неговата шейна. Сп. Кралевски, ВО, 36. Поручикът изпъчи петелските си гърди, удари привично токовете на ботушите си и като измърмори някаква учтива фраза, зае мястото си. Г. Караславов, ОХ IV, 213.
ИЗПЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; изпъ̀ча се св., непрех. 1. Обикн. за човек – като стоя изправен, опънат, издавам част от тялото си (гърди, корем и др.). – Да ми ушиете нова блуза от ламе. Мъжът ми го донесе от Виена – изпъчи се тя и разгъна пакета, който носеше. А. Михайлов, ДЩ, 20. Белогривестият остава на мястото, изпъчва се и изкукуригва. Й. Йовков, АМГ, 202.
2. Прен. За човек – заемам такава поза, такова положение на тялото си като израз на повишено самочувствие или предизвикателство, закана и под. Той викаше, кряскаше и накрая на всяко изречение величествено се изпъчваше и широко разтваряше ръце. Елин Пелин, Съч. I, 194. – Какво? – Катя сложи ръце на хълбоци и се изпъчи предизвикателно. – Нямаме работа в Търново! П. Стъпов, ГОВ, 144. Той се изпъчи пред огледалото, усмихна се доволен, сякаш искаше да каже: „Вижте ме, аз още не съм стар.“ М. Марчевски, ОТ, 218. – Видиш ли бе, Иване – изпъчи се кметът, който до това време мълчеше, – нали ти разправям аз преди изборите, че Сговорът се грижи и за сиромасите. Хр. Радевски, Избр. пр III, 91. Изпърво чорбаджи Атанас не ги спираше, но на третия ден се изпъчи край кладенеца, позасука рунтавите си мустаци и каза: – Ей, хора, пари съм броил аз, повече така не може. Не ви спирам, но искам от всяка къща по един човек ангария да отработи водата. Сп. Кралевски, ВО, 14.