ИЗПЪ̀ШКВАМ, -аш, несв.; изпъ̀шкам, -аш, св., непрех. 1. Изведнъж издавам кратко пъшкане, изохкване, обикн. от физическа болка или душевно страдание, мъка, притеснение; изохквам. – Ох! – изпъшка старецът. Елин Пелин, Съч. I, 158. Илийца изпъшка тоя път победоносно и се тръшна на пясъка, премаляла. Ив. Вазов, Съч. XI, 12. Изпъшка от мъка Игнат и обърса с ръкав хладната пот на челото си. Кр. Велков, СБ, 130–131. Той [Стоян] изпъшка от болка, отхвърли чергата и удари глава в земята. К. Петканов, СВ, 167. Бай Тодор изпъшква глухо и това ми стига да разбера, че пак в някаква рана съм бръкнал. Д. Дамянов, ПИЩ, 61. Студентът спеше неспокойно, въртеше се на мястото си, от време на време тихо изпъшкваше. П. Вежинов, ДБ, 92–93. Обр. Влакът изтраква по стрелките на гара Кричим, изпъшква и спира. НК, 1958, бр. 8, 1.
2. Прех. Казвам, изричам нещо, като шумно издишвам въздуха, обикн. поради физическа болка или душевно страдание, мъка, притеснение. – Е, свато, тая работа хич не ми се харесва! – И на мене не ми харесва, свато! – изпъшка той и мустаците му се разтрепераха. И. Петров, НЛ, 142–143. – Колко ще дадеш? – Ще дам цяла лира – изписка Павлин. – Пет, нито грош надолу! – Добре, пет... – изпъшка Павлин. Ст. Дичев, ЗС I, 144. – А вярно ли е, че са ги арестували? – Втасахме я! – изпъшка друг до него. – Абе не са ги откарали в затвора, но са сложили стража пред портите им. В. Геновска, СГ, 122. Даде ги [парите] на Станкул, отпусна се на един стол и изпъшка: – Нямам повече, Станкуле, до стотинка ги обрах... Ст. Марков, ДБ, 280–281.