ИЗПЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изпявам и от изпявам се. Какъв човек беше! Ето, изпя тая хубава песничка и всички ние в отделението я запомнихме с едно изпяване! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 5. Концертът ще се помни за дълго от присъствуващите. Той се откри с изпяването на няколко песни. Г. Белев, КВА, 111.