ИЗРА̀ВЯМ, -яш, несв.; изрòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С ровене правя яма, дупка, ров в земята; изкопавам. Противоп. заравям. Ванко изрови набързо една дупка зад мелницата и скри кутията. М. Грубешлиева, ПИУ, 129. Иманярите не губеха надежда да открият баснословните ѝ съкровища и постоянно изравяха нови ями по плещите ѝ [на могилата]. Й. Йовков, Ж 1920, 125. Отмерват новите заселници дворищата си по южния склон на Каменития дол, изравят четвъртити дупки, струпват върху дупките какви да е колиби от клонак и пръст. О. Василев, ЖБ, 6. Неотдавна къртът беше изровил под земята дълъг проход от своята къща до къщата на съседката си. Св. Минков, СЦ (превод), 70.
2. С ровене изваждам от земята нещо, което е заровено, вкоренено или което е затрупано; изкопавам. Противоп. заравям. – Мамо, като паса свинете и мушкам с тоягата тук-там по брега, какво ли ще стане, ако изровя едно гърне жълтици? Елин Пелин, ПР, 134. Отидохме в картофения блок. Иван се наведе и изрови две гнезда. Жлътнаха се едри златисти картофи. А. Каралийчев, ПД, 103. Този ден селяните дойдоха на нивата с двуроги вили в ръце. Мъжете поеха напред да изровят цвеклото с вилите. П. Бобев, ЗП, 102. Йедна река текла бръзо от висока планина и бучала много, то подравяла скали и изравяла от корен годишни дръвета, то заливала изорани нивя. Д. Манчев, БЕ I, 138. Жената на приятеля му издава работата: трупа на ючбунареца намират закопан в двора на нейния мъж, а трупа на жената изравят изпод леглото на стражаря. Ив. Вазов, Съч. X, 19. Мяркаха се пленниците, които отиваха да изравят затрупаните войници в гимназията. Ст. Мокрев, ЗИ, 30. Изравят останки от римско селище. // Изваждам от пепел, жар и под. нещо, което е заровено. Противоп. заравям. А ние двамина седим един до други и ужка сме туриле в огънят тиква да са изпече, и чакаме да я изровиме из жаравата и да ядеме. Л. Каравелов, Съч. II, 143–144. Погачите се изпекли, Рада ги изровила из жарта, па ги очуква от пепел. М. Георгиев, Избр. разк., 81.
3. Разг. С ровене, риене развалям нещо, обикн. засадена с нещо земна повърхност, градина, леха, нива и под. Свинете изровили съвсем градината. // За вода – издълбавам земна повърхност, път и под., като го правя на дупки; изкопавам. Пороищата са изровили стръмнините и завлекли пътищата. Елин Пелин, Съч. VI, 82. Надолу по склоновете пороищата са изровили големи сипеи. Й. Йовков, Разк. I, 228. – Трябва да се измаже стената на кухнята откъм Малтрифонови. Водата от тяхната стряха право в нашата стена удря... Изровила е всичко, ще вземе да ни събори сушината. Г. Караславов, Тат., 212. Примоли ми се: „С пари или без пари, но моля ти се, ела да спасяваш положението, че поройната вода е изровила пътя“. Н. Хайтов, ДР, 181. То път като път ли беше – на едно място водата го изровила, на друго камънакът се озъбил. Н. Нинов, ЕШО, 44.
4. Прен. Откривам, намирам нещо, обикн. много ценно, много важно, което обикн. е било забравено или скрито. Фауст разбива оковите на греха и на злото, изравя скъпоценния залог на доброто в себе си. М. Арнаудов, Г, 57. Целта на дружеството „Кавал“ е да изрови от забрава едно скъпо имане – народната песен. Й. Йовков, М, 13. Днес изрових от скрина някогашни портрети на мама и тате. Ст, 1964, бр. 938, 1. Сега те [немските пленници] се клатеха като сенки по шосето и ни направи впечатление колко много от тях носеха грозни тенекиени очила, сякаш нарочно ги бяха изровили из раниците си, за да смекчат с тях своята нерадостна съдба. П. Вежинов, ВР, 44. // С търсене, настойчивост и упоритост откривам, постигам нещо, което е трудно обяснимо, объркано, заплетено. – Ровя. Това е вярно казано. Наистина ровя, за да изровя истината – отвърна бързо Борис. В. Ченков, ПС, 79. – Аз няма какво да се отчитам – продължи тя, – моята съвест е чиста. А ти постоянно ровиш. Гледай само да не изровиш белята си. К. Калчев, СТ, 144.
5. Прен. Спомням си, досещам се за нещо, което е било забравено. – Аха! – присви зеници той, като се мъчеше да изрови от съзнанието си някакъв забравен образ. Г. Караславов, Избр. съч. X, 68. По пътя си припомняше все нови и нови подробности от ония дни, потънали в паметта ѝ, изравяше ги една по една. Ем. Станев, ИК III и IV, 512. Лафът, думите, които бе изпуснал, той не обичаше да изравя от паметта си. Д. Мантов, ХК, 52. Правиха гимнастика по системата на йогите, която се видя твърде забавна на Дарев, изравяха весели студентски спомени. Л. Дилов, ПБД, 118. изравям се, изровя се страд. А ето, пролетта идваше с цялата си сила – скоро трябваше да се прекопава градината, да се изравя лозето, да се почистят кошерите, да се излезе на къра с воловете... К. Калчев, ЖП, 88. Бреговете на реката се изровиха от дъждовете и придошлата вода.
◊ Изравям / изровя гроба на някого. Разг. Правя, причинявам на някого нещо много лошо, зло, неприятно. – Мене само един гроб ми трябва. Те ще ми го изровят. П. Тодоров, Събр. пр II, 414. Изравям / изровя някакви трици. Разг. Извършвам нещо не така, както трябва, или нещо, което не е трябвало да извърша. – Цонковице, колко кила ви излезе свинята? – Сто и девет, дядо попе! – Харно, харно. Ами какво направихте рибиците? – Осолихме ги. – Хубави трици сте изровили! Чудомир, Избр. пр, 193.