ИЗРАЀЛЕЦ, мн.-лци, м. Човек, който по произход е от Израел, жител е на Израел, държава в Близкия изток, до югоизточната част на Средиземно море. Израелците се възползват от топлия и сух климат на страната, за да произвеждат слънчева енергия, като Израел е най-големият производител в света на глава от населението.


Източник: Речник на българския език (онлайн)