ИЗРА̀ЗХОД м. Индив. Изразходване. Животните ядат повече, живеят с по-голяма интензивност и ако припасът на храна не е в съотношение с тоя по-голям изразход на тая свръхдеятелност, животното разваля своя жизнен баланс. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІІ, 105. Редица опити показват, че алкохолът не може да замести въглеводите в службата, която те вършат при запазване изразхода на белтъчините. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 255.


Източник: Речник на българския език (онлайн)