ИЗРАЍЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Еврейски; израилев. – А немски де научихте? – Тука. – В гимназията, значи? – Не, в израилското училище. Ив. Вазов, Съч. X, 125. Когато нападнало зверско племе над великия някогашни израилски народ, Йеремия възгласил: „Няма ли синове Израиля?“. НБ, 1876, бр. 48, 187. Отеднаж се разчуло по всичката израилска земя за чудесата, що правил Исус, та народът на купове зел да се стича при него. Д. Манчев, НН (превод), 68–69.