ИЗРАИЛТЯ̀НИН, мн. израилтя̀ни, м. 1. Остар. Евреин. Магазинчетата приличаха на малки осветени дупки, из които плахо надничаха алчните очички на някой гладен израилтянин. Ал. Бабек, МЕ, 229. Израилтянин по рождение, германец по метод на работа, Айнщайн в духа на относителността остроумно е отговорил на кореспондента на „Таймс“. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 201. В 1938 г. някъде писаха, че [Леон Блум] бил български израилтянин от Видин. Т. Генов, Избр. пр, 184.
2. Мъж, който изповядва израилтянството; юдей. И ето, великата идея за мир и мирно творчество събра на една маса мохамеданския ходжа с православния свещеник, католишкото кюре с протестантския поп, будиста с израилтянина, атеиста с верующия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 378. Старейшината се засмя, ала изведнъж сурово сви устни, смръщи вежди и изрече: – Имало някога един друг Самуил, пророк на израилтяните. А. Дончев, СВС, 169–170.