ИЗРА̀МЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от израмча като прил. Разг. Обикн. за дреха – който е смъкнат, свлечен така, че оголва, освобождава едното рамо и ръка. Втурна се в стаята пъргаво десетгодишно момченце, зачервеняло, с израмчена жилетка. Ив. Вазов, Съч. IX, 50.