ИЗРАНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от израня и от израня се като прил. 1. Който е покрит с рани; разранен. От израненото му чело течеше кръв. Гр. Угаров, ПСЗ, 519. През пукнатината на разпраната подметка се виждаше изранената му пета. П. Михайлов, ПЗ, 36. – Не видите ли в какво положение сме? Голи, гладни, с изранени крака и окървавени кожи. Ако не се държим заедно – по-лесно ще изгинем. О. Василев, ЗЗ, 61. Той [Генчо] вървеше посред улицата със своята вечна мисъл за детето, с вида на безкръвно израненото му лице. Ст. Чилингиров, ХНН, 42.
2. Разш. За растение, дърво и др. – който е с нарушена цялост, с наранена повърхност. Белите мълнии на катюшите се впиваха страшно в изранената земя. П. Вежинов, НС, 103. Бяха бухнали всички салкъми, / но един между тях – почернял – / сухи клони навел към земята, / .. / Аз погалих с ръката си плахо / изранената суха кора. О. Орлинов, П, 101.