ИЗРАСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; израстя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Остар. и диал. 1. Непрех. Израствам. В няколко минути в ума му се роди една блага идея; роди се, разви се и израсти в цял план. Ал. Константинов, Съч., 283. Любовта, покорството или друго някое чувство ако и да задуши това семе [на гордостта] за време, но пак при най-малката случка израстява и с всичката си сила почва да се развива. Ст. Ботьов, Κ (превод), 224.
2. Прех. Правя да расте, да порасте нещо, предизвиквам растеж. Кой е дал на земята такава сила да израстява цветове? Т. Икономов, ЧПГ, 148. Пролетта е несравнено по-горна от есента, защото той вижда, че есента събира наистина, но събира онова, което дава пролетта, което е израстила пролетта, а не което е израстила сама. Ч, СбПер. п I, 1875, бр. 2, 97. // Прех. Диал. Обикн. за родител, настойник – отглеждам, грижа се за някого да расте, да порасте. – Сине, едничък си ми. Изучих те за доктор, израстих те висок като бор. Г. Краев, ЛСП, 28. Той носи на ръце двегодишното си момченце. Излезлите пред пътните врати мъже и жени измерват Байчо и Пенка от глава до пети и подхвърлят: – Браво бе, Байчо! Кога свари да го израстиш? В. Чертовенски, ГО, 32–33. израстявам се, израстя се страд. от израстявам във 2 знач.