ИЗРЀБРЯМ, -яш, несв.; изрѐбря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Удрям силно някого, обикн. с пръчка, тояга и под. – Мирувай, да не дигна востегарката да те изребра. СбНУ ХLII, 261. Обр. Двете страници се наостриха. – Ти си фашистка! – озъби се първата. – Ти си болшевичка! – изкряска втората. И първата замахна и я изребри с глупостта на редактора. Хр. Радевски, Избр. пр ІІІ, 41. изребрям се, изребря се страд.
ИЗРЀБРЯМ СЕ несв.; изрѐбря се св., непрех. Диал. 1. Лягам, изтягам се на страната си (Т. Панчев, РБЯд).
2. Заболява ме гърбът от неудобно лежане, седене, когато нещо твърдо ме убива, обикн. в ребрата.