ИЗРЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); изредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изреждам. Дописникът на „Изток“, като изредява и други много золумлуци – най-сетне заключава с питането си: „Но какво има откъм Сърбия?“. НБ, 1876, бр. 4, 15. изредявам се, изредя се страд.
ИЗРЕДЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); изредя̀ се св., непрех. Изреждам се.