ИЗРЀЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изреждам и от изреждам се. В това време директорът се обърна към учителите да ги запознае с дамите. Започна се изреждане на имена – заклатиха се шапки и бомбета. М. Кремен, СС, 77. Аз само се запрях, та послушах Йорга, като изреждаше картините. Но изреждането им сега не ми каза нищо на душата. Ив. Вазов, Съч. IX, 126. Тия съюзи [съотносителните] свързват съотносителни понятия при изреждане, като се поставят пред всяка от изрежданите думи, а помежду им се поставя запетая. Л. Андрейчин и др., БГ, 212. Изреждане на факти.