ИЗРЕСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изреся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. За растение – пускам реса. След започване на цъфтежа времето се захлади, лозите силно изресяват. Дем., 2001, бр. 125 [еа]. Доматите реагират добре на редовни поливки, без да се допускат колебания на почвената влага. Получават се високи добиви, цветовете изресяват по-малко, плодовете стават по-едри. НЗЗ, 2012, бр. 12 [еа].

ИЗРЕСЯ̀ВАМ СЕ несв.; изреся̀ се св., непрех. За растение – опадват ми цветовете, без да вържа плод. Еще и цвете не сеят и никакъв разсад не правят [през русалската седмица], защото ся бил изресявал. Ч, 1871, бр. 16, 505.


Източник: Речник на българския език (онлайн)