ИЗРЕЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Грам. Граматически и интонационно оформена по законите на даден език цялостна езикова единица, чрез която се изразява и съобщава завършена мисъл. В зависимост от службата, която изпълняват в строежа на изречението, думите се разглеждат като части на изречението. Л. Андрейчин и др., БГ, 222. Независимо изречение, към което се отнася подчиненото изречение, се нарича главно. Л. Андрейчин и др., БГ, 275. Допълнителното изречение пояснява сказуемото на главното изречение и отговаря на въпрос що, кого. Обикновено допълнителното изречение стои след главното. Л. Андрейчин и др., БТ, 276–277. Безглаголни изречения. Възклицателно изречение. Главно изречение. Неясно изречение. Неправилно изречение. Разказно изречение. Сложно смесено изречение. Сложно съставно изречение. // Тази единица на човешката реч, отбелязана графически. Късите изречения и отсечената фраза на това писмо изразяват твърдата воля и непоколебимата решителност на Кънчев. Ив. Унджиев, ВЛ, 233. От време на време той подчертаваше с червен молив по някоя дума или изречение. А. Гуляшки, МТС, 4. Спас се разкрачи и зачете – прочиташе изречението на ум, превеждаше го на себе си и после го изказваше. Д. Добревски, КБН, 158.
2. Муз. Относително завършена част от музикална тема; фраза.