ИЗРЀШВАМ, -аш, несв. (диал.); изрѐша, -иш, мин. св. -их и изрѐсах, св., прех. 1. Реша нещо докрай, реша толкова, колкото е необходимо; сресвам. При всяко отиване те усещаха, че нещо ги задържа вкъщи, искаше им се поне още една нощ да пренощуват, да постегнат курниците, кочината, да изрешат кравата, да обърнат градинката. Ст. Даскалов, СЛ, 49–50. Белчо имаше по-бодър вид. Изрешихме го, изчистихме го. Той ни гледаше другарски и примижаваше от удоволствие. Елин Пелин, Съч. II, 31.
2. Чрез ресане свалям, изскубвам косми, влакна, козина и под. Не е имало случай да ми увие пролет топка от козината, що изрешва в изобилие от нашите крави, нито пък да ми издяла мачка и челик. Т. Влайков, Пр I, 68. // Чрез ресане изчиствам от нещо коса, козина и под. Изресах си пърхота от косата.
3. Реша последователно много или всички; сресвам. изрешвам се, изреша се страд. и възвр.