ИЗРЍГАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изрѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Изригвам. – Пъкълът изрига срещу мене всичките си ярости. Заплашвания, вероломства, измени! Ив. Вазов, Съч. XXI, 56. Аз не послушах съветите на бай Ганя и тръгнах към арнаутина, който не преставаше да си дере гърлото и да изрига най-позорни епитети за своята жертва. Ал. Константинов, БГ, 81. В пустинята на Колорадо съществуват малки вулкани, които изригат кал. ИЗ 1874–1881, 71. Тии [преживните животни] нямат зъби в горната челюст; храната, която прегълтат, я изригат назад в устата и я преживят, от това са ся нарекли и преживни. Д. Мутев, ЕИ, 32. изригам се, изригна се страд.