ИЗРИСУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Рисувам нещо изцяло, докрай; нарисувам. Той беше толкова сигурен в победата на Дерикожа, че бе накарал да разпънат една овча кожа и да изрисуват върху нея софра, лъжица и тлъста овнешка опашка. Н. Хайтов, Л, 63. Върху напречната греда с нажежено желязо Бори преди година изрисува разклонено дръвце с обли плодове. Й. Вълчев, СКН, 20. Портретът на близначката беше готов. – Изрисувай и мене! – казах аз. К. Калчев, ПИЖ, 169. – С тия сакати крака как ще ти стоя прав? – Няма нужда, няма нужда, ей тъй само ще стоиш на миндера: аз до пояса само ще те изрисувам. Чудомир, Избр. пр, 10.
2. Изпълвам, покривам нещо на много места или изцяло с рисунки. Като изрисувахме целия двор, излязохме и на улицата да рисуваме врабчета. Й. Радичков, НВ, 158. Децата изрисуваха целия тротоар. Δ Цялата тетрадка изрисувах. Δ Изрисувах листа, докато се опитвах да се съсредоточа.
3. Прен. Описвам, очертавам, охарактеризирам някого или нещо (обикн. в литературно произведение). – Е, видя ли как са изрисували Голям Крушка? – с нескрито задоволство попита Малък Крушко. – Да, видях – отвърна Раденко. – А отгде избута тая статия? Б. Обретенов, С, 101. „От фалшив (едностранчив може би искаше да каже) идеализъм авторът на „Дядо Славчовата унука“ не е смеял да ни изрисува нито един неидеален, зъл характер.“ СбЦГМГ, 367. Почтените старци могат да изрисуват по-далечното минало на манастира в тоя век. Ив. Вазов, Съч. XV, 49. изрисувам се страд. и възвр. Художникът се изрисува в цял ръст.
ИЗРИСУ̀ВАМ СЕ несв. и св., непрех. 1. Очертавам се, откроявам се, изпъквам, обикн. върху някакъв фон. Виждах профила на яйце, две ръце се издигнаха, сключени на обръч и върху обтегнатото платно ясно се изрисуваха буйните талази на разпусната коса. Й. Йовков, ΒΑΧ, 19.
2. Прен. Очертавам се, проличавам, ставам явен, очевиден. Показах ги [документите] на бирника така още, както бяха пришити за папката... Погледна ме смутен, смазан, убит... Нищо не продума. Признанието се изрисува по лицето му. П. Михайлов, ПЗ, 152.