ИЗРИСУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изрисувам като прил. 1. Който е покрит с рисунки. Меките дълбоки кресла, дървените, художествено изработени столове люлки, разкошно изрисуваните паравани – всичко предразполагаше към съзерцание и мечти. Стр. Кринчев, СбЗР, 377. – Благослови, владико наш – издигна той изрисуваната си стъклена чаша към патриарха, – яко истина ест иже в Кана Галилейска. М. Смилова, ДСВ, 54.
2. Прен. Който е много хубав, изглежда като рисунка; изписан. С разтреперана мръсна ръчичка повдигнах филията си към изрисуваната ѝ алена устица. Л. Михайлова, Ж, 149.