ИЗРЍЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изричам и от изричам се. „Ти, види са, че имаш другиго, комуто да са надяваш.“ С изричането на тия думи неговият гняв още повече са разпалва. Ил. Блъсков, ПБ III, 36.
