ИЗРÒВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изровя като прил. 1. За земна повърхност, път и под. – по който е отнесена, измита пръстта, настилката и e с много неравности, вдлъбнатини, дупки и под. Газката леко се понесе по влажния изровен път, като се подрусваше и подскачаше на дупките. Ем. Манов, ДСР, 489. Само който се е возил в селска каруца с железни шини по изровен чакълест път, може да разбере нашата мъка. К. Калчев, ПИЖ, 84. Редакторът на „България над всичко“ летеше по изровеното шосе с автомобила на провинциалния банкер и фабрикант Кешишев. Г. Караславов, Избр. съч. II, 342. Малко преди да излезем от града, юношите от техникума забиха кирки в изровения площад пред автогарата – започваше се най-младият старозагорски парк. С. Северняк, ОНК, 175. Момъкът, който, види се, беше тъдявашен и познаваше всяка стъпка, кривна по тясна, изровена пътечка, спусна се в падинка, поседна и бръкна в пояса си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 340.
2. За дупка, ров и под. – който е изкопан, разкопан; изрит. В един вариант на песента за Никола Татарчев се описва как той привързал юздата на коня си ο ковчега на един изровен гроб. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 32. Трамваят спира три пъти и отново тръгва. Когато спря още веднъж, слязоха. Тогава видя познатата улица, няколко крачки и – тяхната нова къща с изровените дупки по стените отвън. Вл. Полянов, ПП, 35. Едничко само я [лозата] възчуди / в света за нея нов: / „Защо ли е наоколо ѝ / дълбок изровен ров?“. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 145.
3. За под, стена и под. – чиято повърхност е неравна, покрита с вдлъбнатини и дупки. Училището наистина бе ниско, тясно, с изровен под, без дъски. Елин Пелин, Съч. I, 206.
4. За нещо, което е било насадено, посадено, вкоренено (дърво, растение и под.) – който е изваден от пръстта с корените. Такъв си е Кара Кольо. Где има овес прегазен, где има царевица ошмулена, где има картофи изровени – все той и козите му вътре. Чудомир, Избр. пр, 22. Отдавна изровени коренни клони / стърчат от ронливия бряг. К. Христов, ВС, 65.
5. За нещо, което е затрупано, засипано с пръст, земя, сняг, смет и под. – който е изкопан, изваден чрез ровене; изрит, отрит. Радоил след тридневно отсъствие се връщаше от тревненската планина с петимата си другари, носейки в дисагите на конете изровените съкровища. Ив. Вазов, Съч. XIV, 74.