ЍЗРОД м. 1. Човек, който по рождение е с грозно, обезобразено от някакъв физически недостатък или несъразмерност лице или тяло. Често из високите селища туристите срещат или големоглави изроди – кретени, или гушави. П. Делирадев, В, 287. Немската кола все още стоеше на шосето, а изродът с дългото разстояние между носа и горната бърна се суетеше около мотора ѝ. Д. Димов, Т, 529. Още след втората чаша той е вече в настроение и говори за гърбавия изрод на Куско, за Ел Дезиано. Св. Минков, ДА, 66. Алекси едва доловимо трепна. – А може би си прав! – каза той. – Защо момчето се роди красавец? А не някакъв изрод, както можеше да се очаква? П. Вежинов, БГ, 110. // Животно, което по рождение е с много грозен вид, с някакъв физически недостатък, не притежаващо качествата, външния вид на рода си.
2. Прен. Неодобр. Човек, лишен от морал и нравствени добродетели, който предизвиква отвращение, омраза, погнуса; звяр, гад. Тя [Ирина] беше направила още една крачка към разбиране на истинския му образ [на Борис]. Виждаше само един нищожен търгаш, един изрод, един луд... Д. Димов, Т, 341. „Не, това не са хора [полицаите], не са човеци – мислеше си потресен. – Това са зверове с човешки лица, това са изроди и садисти.“ Д. Ангелов, ЖС, 286. – Трябва да го погребем – казах аз. – Не можем да го оставим на тия изроди... – Нека се мръкне по-напред. П. Вежинов, ЗНН, 127. Привържениците на унията са за него [Г. Бурмов] изроди, които са продали съвестта си. К. Величков, ПССъч. VIII, 268. Все пак аз щях да прасна плешивия изрод – някаква неотразима сила сама повдигаше ръката ми. А. Гуляшки, ЗР, 89.
3. Диал. Растение, което е изродено (Н. Геров, РБЯ).