ИЗРÒДА1 ж. Остар. Книж. Изрод. „Ей, звер, в человеческа маска; изрода человеческа, излезте с подписа си да Ви види обществото що за гад сте.“ Ив. Вазов, СНЖ, 45–46. Бе първият от тях от Мора, грък по род, / изрода, пакостил на своя си народ / повече и от враг. Π. Π. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 193.

ИЗРÒДА2 ж. Остар. Книж. Израждане. Времето, що преживяхме ний, е време на изрода, на погребани стари идеали. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 180. Той [народът] може да е грешил, но неговите грешки и неговата несръчност не са от изтощение или изрода, а от младенческа неопитност. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 223.


Източник: Речник на българския език (онлайн)