ЍЗРОДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от изрод. – Скоро допълзях до кактусовата гора. Да, точно тъйгора! Вие познавате само бодливите изродчета от саксиите, дори представа нямате как изглеждат те в отечеството симексиканската пустиня. П. Бобев, К, 121.


Източник: Речник на българския език (онлайн)