ИЗРОДЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изродявам1 и от изродявам се; израждане1.

ИЗРОДЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изродявам2 и от изродявам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)