ИЗРОМОНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изромоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Поет. 1. За течаща вода, река, поток, ручей и под. – изведнъж издавам ромон. Някъде като че ли изромонява вода.
2. Прен. Проговарям, казвам нещо тихо, напевно. – Пък на мен най ми е тъжно, че съм още тук, а не на Батак, за да си премеря силите с тамошните юнаци... – И тук сме добре, Кириле – изромони глухо директорът Куртев. Ст. Станчев, НР, 48.