ИЗРОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изроя̀, -оѝш, мин. св. изроѝх, св., прех. Роя много или всички кошери. Дядо Стоян, като беше от толкова години пчелар и като беше изроил всичките тръвни, той знаеше и нравите на всеки кошер. Ц. Гинчев, ГК, 23. изроявам се, изроя се страд.
ИЗРОЯ̀ВАМ СЕ несв.; изроя̀ се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. За кошер, пчели, насекоми и под. – роя се докрай, изцяло. От тополата сякаш се изрои и се стопи гъст рояк от златисторозови мушици. Т. Харманджиев, КВ, 164.