РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ИЗРУСЯ̀ВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изрусявам¹ и от изрусявам се.

ИЗРУСЯ̀ВАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изрусявам².

Източник: Речник на българския език (онлайн)