ИЗРЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; изръ̀гам, -аш, св., прех. Разг. 1. Ръгам веднъж или няколко пъти. В навалицата някой ме изръга с лакът.
2. С ръгане избутвам, изкарвам, изхвърлям някого от някъде; изръчквам. – Добро утро, Куш! Ти пак си подранил. Изръгала те е май Спиридоница от дюшека. Ст. Чилингиров, ПЖ, 25. – Слушайте, гледам ви, гледам, па ме налита да ви изръгам из стаята. Събрали сте се двама зевзеци и сте дошли да се майтапосвате с мене. Ст. Чилингиров, ПЖ, 93. Конниците изръгваха селяните от колибите им. Д. Кирков, Х [еа]. изръгвам се, изръгам се I. Страд. от изръгвам. ІІ. Взаим. от изръгвам в 1 знач.