ИЗРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; изръ̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Ръся, поръсвам мнозина или всички. На Богоявление дядо поп изръси с босилека всички богомолци.
2. С ръсене изразходвам, изчерпвам, свършвам нещо докрай. Дядо поп изръси светената вода. Ст. Младенов, БТР I, 942.
3. Правя нещо, обикн. в голямо количество, да падне отнякъде, да се посипе, изсипе. Сетне [вятърът] пошепна нещо на дъба, който се усмихна добродушно, тръсна рамена и изръси към земята зрелите си плодове. П. Бобев, ГЕ, 28. – Не би било и загуба за вечното море, / ако пропусне капчицата дъжд; / или нощта, която носи в своя черен плащ звездите, / ако изръси някоя звезда. М. Петканова, ЦТ, 35.
4. Прен. Разг. Изгубвам, загубвам нещо. Изръсила съм някъде дребните си пари.
ИЗРЪ̀СВАМ СЕ несв.; изръ̀ся се св., непрех. 1. Ръся се в голямо количество. Последни снежинки се изръсват от ниските облаци. Слънцето загатва за себе си. Далече един снежен зъб свети като бисер. Бл. Димитрова, Л, 81.
2. Прен. Разг. Изразходвам много или всичките си пари, обикн. неразумно; охарчвам се. – Да знаеш, че старецът много ще се зарадва на обувките. Стига е ходил с гумените цървули. – Изръсихме се! – каза Васко. – Да видим сега как ще се връщаме! – Аз имам пари – моите са за из пътя! Кл. Цачев, В, 206.