ИЗРЪ̀ТВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изрътвам1 и от изрътвам се.

ИЗРЪ̀ТВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изрътвам2 и от изрътвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)