ИЗРЪ̀ТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изрътя1 като прил. Диал. За път и под. – изровен. Като видях малките полянки из гората, извивките на пътя, някъде изрътен, изведнъж ми стана ясно, че оттук нататък тоя път никъде другаде не води освен на Антимовския хан. Й. Йовков, ΒΑΧ, 102–103. – Каква е таз река, тези изрътени брегове, тез камънаци? Няма ли кой да залеси тез баири? Й. Йовков, ПГ, 142. Там, дето рядко крив фенер ще светне / над змиевидния изрътен път / и дето като дъбове столетни / комини с клонест пушек се висят – / девойка в тиха привечер навлезе. Бл. Димитрова, Л, 41. Разхвърлени са камъни, чакъл / и пръст – шосират улицата пак... / И всяко лято гледам аз все туй – / изрътен път, чакъл и камънак! Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 248.