ИЗРЪ̀ЧКВАМ, -аш, несв.; изръ̀чкам, -аш, св., прех. Разг. С ръчкане изваждам, избутвам, изкарвам нещо или някого от някъде; изръгвам. – Ей сега ще изръчкам Боб от леглото и ще го пратя да поразпита. Л. Николов, ВП (превод) [еа]. изръчквам се, изръчкам се страд. и взаим.