ИЗРЯ̀ЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изрежа като прил. 1. За листа на растение – който по краищата е разделен на части; нарязан. През прозореца виждах зелената лоза и изрязаните ѝ прозрачни листа с бисерни капчици по тях. Ст. Стратиев, СВМ, 77. Но и до днеска, / видя ли луната / през тъмните, изрязани листа – / тъгувам аз, / тъгувам за тъгата / на младостта. Д. Методиев, ШТ, 62.
2. Който е с голям, дълбок разрез. Тя беше пременена по обичая на Стремска долина: с дългопол сукман, наръбен с копринени шарки и широко изрязани пазви. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 206. Кафявото ѝ палто бе разкопчано и откриваше тревистозелена рокля с остро изрязано деколте. М. Грубешлиева, ПИУ, 243–244.
3. За нокти – който е скъсен, намален чрез рязане, обикн. на горната част; отрязан. Ще тръгне тогава учител Никола от едина край и внимателно ще запреглежда всички деца да види дали им са чисти ръцете и изрязани ноктите. Т. Влайков, Пр I, 210.
4. Прен. Който се откроява, изпъква с релефно очертаните си линии, форми. Изплавалата луна наедрява под облаците, посребрява изрязаните брегове на реката, щръкналите самотно призрачни дръвчета, Ст. Даскалов, ЗС, 227. Загорски не приличаше на Стоилов. Беше строен, гъвкав, с твърдо изрязано лице. В. Геновска, СГ, 13. Виждаше се и твърдо изрязаният профил на лицето му – широкото, изпъкнало чело, гърбицата на носа, сгъстилите се мустаки, плътно сложените устни под тях. Д. Талев, ПК, 215–216. Високото упорито чело сочеше самоувереност, смекчена от голямата, сочна, добре изрязана уста. К. Константинов, СЧЗ, 43.