ИЗСВЍРКВАМ, -аш, несв.; изсвѝркам, -аш, св., прех. и непрех. Разг. Изсвирвам. Друг път ще дойде, да кажем, правителствен човек. Опозицията намира Иван. Иван събира пак децата. Скрият се с тенекетата, издюдюкат, изтропат, изсвиркат и пак засрамят човека. Елин Пелин, Събр. съч. ІІІ, 1977 [еа]. изсвирквам се, изсвиркам се страд.