ИЗСВЍРКВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от изсвирквам и от изсвирквам се; изсвирване. Разбойниците не отговориха, защото в гората се чу изсвиркване по-продължително от първото. Ив. Вазов, Съч. XIV, 50. От много маси се обадиха нови изсъсквания, размесени с остри изсвирквания. Ив. Вазов, Съч. X, 108. Чу се леко двукратно изсвиркване. Човекът, скрит зад дървото, отвърна. Д. Марчевски, ДВ, 100–101.