ИЗСЀКВАМ, -аш, несв.; изсѐкна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Като секна, изчиствам нос; издухвам. Човекът престана да подсмърча, обърна се гърбом и шумно изсекна носа си.
ИЗСЀКВАМ СЕ несв.; изсѐкна се св., непрех. Чрез секнене изчиствам носа си; издухвам се. Младежът не отговори. Извади кърпата си и шумно се изсекна. М. Грубешлиева, ПИУ, 264. Старецът се изсекна продължително, взе си бастуна и без да каже дума, се отдалечи. Ем. Манов, ПУ, 220. Не каза нищо владиката. Мълчаха и всички други там. Някой се изсекна в шепата си. Д. Талев, ГЧ, 358.